ТЕНИС КЛУБ
РУСЕ


Всичко,от което се нуждаете на едно място

 

Изявени състезатели

Добрата спортна база и уменията на треньорският колектив,допринасят за големите успехи на клуба в редица турнири.Не пропускайте възможността да станете част от нашето семейство.

Александра Адрианова Антонова


Родена на 20.01.2009г.,играе форхенд с дясна ръка.

Ема Каменова Маркова


Родена на 25.02.2009г.,играе форхенд с дясна ръка.

Теодора Яворова Николова


Родена на 05.01.2009г.,играе форхенд с дясна ръка.

Галина Герасимова Димитрова


Родена на 22.02.2004г.,играе форхенд с дясна ръка.
parallax background
 

Присъединете се към нас!Попълнете формата!

Предоставяме възможност на всеки с желание и амбиция да успее!Групи за начинаещи и напреднали.



Създаваме победители!
Групи за начинаещи и напреднали.Майсторски класове.

Възникване на тениса в Русе

В годините след Освобождението на България, гр.Русе се оформя като притегателен център и пресечна точка на чуждестранни дипломати и търговци. Установявайки се за известно време в дадена страна те учредяват свои тенис клубове. Първият тенис корт в Русе е построен от директора на Захарната фабрика Рене Арнтцен през 1913 г. Предприятието е белгийска собственост и освен с основните производствени сгради разполага със собствен кей, флота от три парахода и девет шлепа, железопътна линия, жилища за персонала и част от работниците, а в парка на директорското жилище има добре оформен тенис корт. Игрището е построено специално за административния персонал на фабриката и това ограничава популяризирането на тениса сред русенските граждани. По същото време тенис корт съществува и във Френския девически пансион „Notre dam de Sion”/днес Английска гимназия „Гео Милев”/, но достъпът до него е разрешен само за възпитаничките на колежа. Програма за изграждане на тенис корт и физкултурен салон има ръководството на Deutsche Schule, но избухването на Първата световна война и особено последвалите проблеми със сградата на училището, осуетяват идеята. Сред учителите в училището този спорт явно е популярен и практикуван, защото името на г-н Александър Шулц срещаме сред учредителите на тенис клуба в Русе. През 20- те години на XX век тенис корт има и в двора на Кожарската фабрика. Тогава предприятието е белгийска собственост и за директор е назначен Едмонт Легрен. С негово съдействие там тренират младежите Благовест Ватев, Марко Яланджиев, Стефан Бъчваров, Петър Табаков и др. Съществуването на три частни тенис - корта в Русе през 20-те години на XX век, както и малката численост на играещите тенис, показва, че този спорт не е добре познат, а се практикува по-скоро като забавление от едно по-отбрано общество. Присъствието на множество чужденци, както и съществуването на своеобразен елит, съставен от търговци, банкери, офицери, учители, администратори, създава възможност постепенно играта да придобие публичност.

През 1928 г. русенските младежи Тодор Хрулев и Евгений Димов като студенти във Виена се увличат в играта и започват редовно да тренират тенис на кортовете на Висшето училище за световна търговия. През лятната ваканция на следващата година със съжаление узнават, че в Русе все още няма открит тенис корт. Двамата студенти правят всичко необходимо още първата година в града да има открита публична тенис база. Успяват да убедят домакина на Военния клуб поручик Никола Костов, че в двора на клуба може да се направи подходящо игрище и не след дълго полковник Бораджиев дава разрешение за изграждането му, при условие, че се учреди тенис клуб към Офицерското военно събрание. В помощ на започналото строителство са изпратени войници от Русенския гарнизон. След подравняването на терена игрището е засипано с начукани камъни, като накрая е изравнено с ръчен валяк. Мрежата за тенис корта е изплетена срещу минимално възнаграждение от затворниците в русенския затвор. Така през лятото на 1929 г. е завършен първият обществен тенис корт в Русе и е открит на 14 август същата година. В началото спортното съоръжение се посещава от ограничен брой тенисисти, тъй като внасянето на необходимите ракети и топки от Англия и Германия става трудно. До създаването на Градски тенис клуб към Офицерското събрание в Русе изминава още една година и на 7 септември 1930г. се провежда учредително събрание, на което се приема неговия устав и временен правилник. Учредителният съвет е в следния състав: председател – мичман Рашев, подпредседател – Евгений Димов, секретар – Сенка Бурова, касиер – Филип Йорданов и домакин – подпоручик Бояджиев. В контролния съвет влизат: председател – лейтенант Мишляков, секретар – Тинка Маринович и член Христо Христов. Технически и строителен комитет: председател – Ашер Вентура, секретар – Георги Ревенски и член – Мара Сокерова. На следващата година, освен ентусиазираните младежи, в тенис клуба се записват и девойки. На този първи обществен тенис корт, независимо от техническите му несъвършенства, се спортува почти ежедневно през 1932 и 1933 г. Въпреки положеното начало, Евгений Димов, Тодор Хрулев и др. спортни ветерани считат, че за истинско практикуване на тениса като спорт в Русе трябва да се приеме преминаването на тенис клуба като секция към спортен клуб \"Напредък\". През 1932 г. Управителният съвет на клуба решава да построи съвременен и модерен стадион на терена, който русенска Община одобрява и предоставя за тази цел. Общинското място, което спортен клуб \"Напредък\" получава е площ от 38 899 кв.м. и се намира в общинския парк между Цветницата и Добруджанския квартал, по бул.\"Родина\" и ул.\"Тулча\". В проекта на спортното съоръжение е предвидено да се раздели на отделни игрища за футбол, лека атлетика, дамско, юношеско и детско игрище и три корта за тенис. Между тенис-кортовете и дамското игрище има бюфет и гардероби с душове, както и малка градина за почивка. На югозападната страна е разположена открита трибуна с 1 300 седящи места, а отстрани срещуположно има открити тераси а над 5 000 правостоящи зрители. Отделните игрища са оградени от жив плет, а в северозападната част се изгражда стена за реклами, висока 3 м.

През 1933 г. новите модерни кортове са окончателно завършени и в присъствието на представители на русенска община и фирмите-дарители са открити официално. В следващите години интересът на русенци към този спорт многократно нараства, увеличават се членовете на секцията по тенис към спортен клуб \"Напредък\". От събрания членски внос се отделят суми за заплата на пазач, за изграждане на спортна съблекалня и баня с душове. Според мнението на утвърдени русенски тенисисти новите кортове са по-добри от софийските и по тази причина много международни срещи се провеждат в Русе. На 4-5.08.1934 г. има състезание между българския и румънски национални отбори. През м.август същата година българският тенис съюз урежда в Русе съвместен турнир с играчите на \"Докерти тенис клуб\" от Букурещ, в който освен софийските тенисисти участват и русенците Йозеф Гликтман, Калфаян, Марко Яланджисв, Пантелей Камбуров. Един от най-добрите русенски тенисисти е Георги Ревенски, който стига до полуфинал в състезанията за купата \"Ромео\" в София. През 30-те години в Русе е провеждат и няколко женски тенис турнира. До началото на Втората световна война развитието на тениса в Русе отбелязва видим напредък и се радва на голяма популярност сред гражданите. Русенската тенис школа е сред водещите в страната. За съжаление, след войната и смяната на политическата система в страната, тенисът в Русе се възприема като \"буржоазен\" спорт и на неговото развитие не се обръща внимание. Повикът за масова физическа култура дава предимство на други спортове и русенският тенис изостава в сравнение с градове като Хасково, Пазарджик и Благоевград, които нямат традиции в този спорт. През 1960 г. игрището на бившия спортен клуб \"Напредък\", заедно с тенис кортовете, е унищожено, за да се построи на мястото му новата товарна гара в Русе. В тази година Русе остава без тенис кортове.

Началото на съвременния тенис в Русе се поставя през 1962г., когато в града идва с диплом от ВИФ \"Георги Димитров\" Ангел Пенчев. Той е първият щатен треньор по тенис в Русе, който поставя началото на организиран учебно-тренировъчен процес. С неговото име е свързано строителството на трите тенис корта в Ялта /1964 г./. Успехите на тениса през 60-те години са причината през 1970/71 г. в Младежкия парк да се построят сегашните тенис кортове, които са открити официално през 1971 г. с голям международен турнир с участието на всички крайдунавски държави. Успехите и утвърждаването на гр. Русе като водещ център на българския тенис са свързани с името на проф. Ангел Пенчев. Безспорно и до днес силната му фигура е най-значимото име в русенския тенис. Само след три години Русе е вече комплексен републикански шампион на младата смяна. Двама от това поколение дълго време защитават честта на Родината в редовете на националните ни отбори - Любомир Петров и Дияна Москова. Тяхното \"кръщение\" става в Анкара през 1969 г. на младежкия турнир за европейско първенство. В началото на 1972 г. Ангел Пенчев предава треньорското ръководство в ръцете на Иван Димитров. През този период израства още едно надеждно попълнение на националните гарнитури - юноши и девойки; Христо Трифонов - юношески шампион за 1976 г; А. Чавдаров, М. Константинов, Ат.Георгиев и други. През 1982 г. поста старши треньор заема Николай Рашков, чието име се свързва с подема на женския тенис. Галерията от талантливи млади тенисисти се попълва от Райна Райнова, Милена Арсова, Ев. Кънчев. През март 1985 г. в Русе се завръща Любомир Петров, който е старши треньор до момента когато ръководството на тениса поема Оксана Лилова, живяла и тренирала дълго време в СССР, където завършва и висшето си образование. През 1996 г. за старши треньор на клуба е назначена възпитаничката на силната пловдивска школа Красимира Господинова/Миралайска/. Многократната шампионка на България за девойки завършва висше образование във ВИФ „Георги Димитров”, а след това съдбата я свързва с Русе, където се омъжва за известен спортист от средите на академичното гребане.